Великден е еврейски (Пасха) и християнски празник, който води началото си от древността. Като езически празник е свързан със събуждането на природата през пролетта. Великден съдържа елементи на древни източни религии – митриазъм, юдаизъм и други. Номадските семитски племена го празнували във връзка с отелването на добитъка. При преминаването на тези племена към заседнал начин на живот и земеделие той се превръща в аграрен празник при започване на жетва. А по-късно Великден започва да се празнува в началото на пролетта в чест на освобождението на евреите от египетско робство.
С възникването и разпространението на християнството и в борбата му със старите религии Великден се преосмисля и се свързва с легендата за смъртта и възкресението на Исус Христос. Първоначално еврейският и християнският празник съвпадат по време. През 325 година на Никейския събор се решава Великден да се празнува първата неделя след пролетното пълнолуние (една седмица след еврейския) и затова той няма определена дата в календара.
Великден се празнува три дни. Подготовката започва в седмицата преди него, известна като страстна неделя, т.е. „седмица на страданията“. В дните вторник, сряда и петък съществува табу по отношение на всякакъв вид работа във връзка със стопанската дейност. В четвъртък се боядисват и изписват великденските яйца. С първото боядисано великденско червено яйце се намазват бузите и челата на децата и на другите членове на семейството за здраве. Яйце се поставя до иконата, между бубите, на сламения покрив на къщата или кошарата и се сваля на Великден. С него после се захранва добитъкът. В някои района на България на този ден се подновява квасът, наричан млад, нов квас. Част от него се използва за лекуване и магии. Подготвят се и великденските обредни хлябове, които са подобни на коледните. Те се украсяват с червени и бели яйца и венец от тесто около тях. Наричат се великденска боговица, великденски кравай, великденски колак, кукла, кумичен колак.
На самия празник
Великден се нарежда обредна трапеза и преди да вкусят от обредните хлябове и
великденските яйца, членовете на семейството се чукат помежду си за здраве. На Великденската трапеза се слага край на най-дългия
пост - яде се още кокошка, баница със сирене и други. Раздава се и за мъртвите. Черупките от
яйцата се събират и се използват при различни обреди – дават се в кърмилото на овцете, закопават се на нивата за плодородие и предпазване от град и други.
На първия ден от
Великден всяка млада булка омъжена през годините, пременена в сватбено или
великденско (празнично) облекло, посещава кръстниците си, за да иска прошка. Тогава тя отгоява – проговаря. Носи поклон – обреден хляб,
писани червени яйца, кокошка, козунак. Кръстницата дарява булката с обреден хляб кукла. Булката посещава също така девера и други близки роднини на младоженеца. Носи поклон и на родителите си.
На втория ден от
Великден се изпълнява обичая
размятане на яйца: момичете и момиче се събират и търкалят едни срещу други
боядисани яйца помежду си, за да няма градушка и да има плодородие.
Люлеенето на
великденските люлки има обредно – магически характер. Съчетават се продуциращи и предпазни магически практики. Люлеят се девойките на които предстои да се омъжат през годината, подевките, младите, булки, момците. Пеят се песни с баладични и любовно женитбени мотиви.
Великденското обредно хоро изразява идеята за плодородие. С
Великден се свързани празниците
Лазаровден,
Цветница, Томина Неделя,
Велики пости, Педесетница.
Вижте
стихотворения за Великден.
